Мистериозен радиосигнал от космоса озадачи астрономите
Астрономи проследиха мистериозен радиосигнал от космоса и откриха неутронна звезда, която не наподобява на никоя от откритите до момента, оповестява „ Метро “.
Историята стартира с Маниша Калеб, преподавател в университета в Сидни. Тя и сътрудниците ѝ следят района Vela-X 1 на Млечния път - част от пространството, която се намира на около 1300 светлинни години от Земята. Те използвали радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка, когато забелязали необичайно изглеждаща мълния или " подтик ", който траял към 300 милисекунди.
" Светкавицата имаше някои характеристики на радиоизлъчваща неутронна звезда. Но това не приличаше на нищо, което бяхме виждали преди ", сподели тя.
Неутронната звезда е разрушената останка от солидна звезда свръхгигант. Освен черната дупка, те са най-малките и най-плътните звездни обекти, познати на индивида. Когато са изключително плътни, те се назовават пулсари и постоянно излъчват прояви на радиовълни, които можем да осезаем тук, на Земята.
" Нашите наблюдения демонстрираха, че PSR J0941-4046 (така са нарекли звездата) има някои от характерностите на " пулсар " или даже " магнетар ". Пулсарите са извънредно плътни останки от колапсирали великански звезди, които нормално излъчват радиовълни от полюсите си “, изясни Калеб.
При въртенето им радиоимпулсите могат да бъдат засечени от Земята, сходно на това по какъв начин се вижда по какъв начин фар, който от време на време проблясва в далечината.
Най-дългият прочут интервал на въртене на пулсар преди този момент обаче е бил 23,5 секунди - което значи, че може би е открит изцяло нов клас радиоизлъчващи обекти. Откритията са оповестени в Nature Astronomy.
Освен че откриват неутронна звезда, която изпраща импулси, невиждани до момента, екипът открива, че тя се намира в " гробище " на неутронни звезди. Смята се, че тази съответна област от пространството, в която се намира PSR J0941-4046, е изпълнена с неутронни звезди в края на виталния им цикъл. Някои от тях не са толкоз дейни, до момента в който други може да са изцяло мъртви и инертни.
„ PSR J0941-4046 е предизвикателство за нашето разбиране за това по какъв начин се раждат и еволюират неутронните звезди “, сподели Калеб. „ Тя е очарователна и заради това, че наподобява създава най-малко седем ясно различаващи се форми на импулси, до момента в който множеството неутронни звезди не се отличават с такова многообразие. Това многообразие във формата на импулсите, а също и в интензивността на импулсите, евентуално е обвързвано с незнайния физически механизъм на лъчение на обекта “.
„ Откриването на сходни източници е предизвикателство, което допуска, че може да има по-голяма неоткрита популация, която чака да бъде открита “, сподели Калеб.
Историята стартира с Маниша Калеб, преподавател в университета в Сидни. Тя и сътрудниците ѝ следят района Vela-X 1 на Млечния път - част от пространството, която се намира на около 1300 светлинни години от Земята. Те използвали радиотелескопа MeerKAT в Южна Африка, когато забелязали необичайно изглеждаща мълния или " подтик ", който траял към 300 милисекунди.
" Светкавицата имаше някои характеристики на радиоизлъчваща неутронна звезда. Но това не приличаше на нищо, което бяхме виждали преди ", сподели тя.
Неутронната звезда е разрушената останка от солидна звезда свръхгигант. Освен черната дупка, те са най-малките и най-плътните звездни обекти, познати на индивида. Когато са изключително плътни, те се назовават пулсари и постоянно излъчват прояви на радиовълни, които можем да осезаем тук, на Земята.
" Нашите наблюдения демонстрираха, че PSR J0941-4046 (така са нарекли звездата) има някои от характерностите на " пулсар " или даже " магнетар ". Пулсарите са извънредно плътни останки от колапсирали великански звезди, които нормално излъчват радиовълни от полюсите си “, изясни Калеб.
При въртенето им радиоимпулсите могат да бъдат засечени от Земята, сходно на това по какъв начин се вижда по какъв начин фар, който от време на време проблясва в далечината.
Най-дългият прочут интервал на въртене на пулсар преди този момент обаче е бил 23,5 секунди - което значи, че може би е открит изцяло нов клас радиоизлъчващи обекти. Откритията са оповестени в Nature Astronomy.
Освен че откриват неутронна звезда, която изпраща импулси, невиждани до момента, екипът открива, че тя се намира в " гробище " на неутронни звезди. Смята се, че тази съответна област от пространството, в която се намира PSR J0941-4046, е изпълнена с неутронни звезди в края на виталния им цикъл. Някои от тях не са толкоз дейни, до момента в който други може да са изцяло мъртви и инертни.
„ PSR J0941-4046 е предизвикателство за нашето разбиране за това по какъв начин се раждат и еволюират неутронните звезди “, сподели Калеб. „ Тя е очарователна и заради това, че наподобява създава най-малко седем ясно различаващи се форми на импулси, до момента в който множеството неутронни звезди не се отличават с такова многообразие. Това многообразие във формата на импулсите, а също и в интензивността на импулсите, евентуално е обвързвано с незнайния физически механизъм на лъчение на обекта “.
„ Откриването на сходни източници е предизвикателство, което допуска, че може да има по-голяма неоткрита популация, която чака да бъде открита “, сподели Калеб.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ